Черноглед - Поети в изгнание

Част от албума Поезия и Истина! Инструментал, текст, изпълнение - Черноглед   / chernogled   Микс, мастеринг, обложка - ‪@ZVUKOVABARIERA‬ Текст: Куплет 1: Хващам се буден във сънища, дращят ли клоните бурята? Изгорели иконите - въглища, пиша молитви със пръсти в сгурията. Мислите вятъра носи ги, летят на крилете на врани, а думите в листите – посеви на последни поети в изгнание. На времето падат в капаните, нито звук, нито стон се отронва, със смелост те вдигат наздравици, пресушавайки чаши с отрова. И потъват в морета безбрежни, като тежки ръждясали котви, а да изплуват таим ли надежди, отражения в калните локви? Изражения жални и вопли на привидения в хладни некрополи, души отдавна лишени от кости - зъзнат, има ли кой да ги стопли? Откъснат от реалността в нов филм, попаднал си но сюжета е кофти, а beat-a блъска, като вълни във прибоя, чуваш backround-а е морски. Не ме ебе за мнения хорски, тръгвай с мен към бездънните бездни, или по-добре към просторите звездни, над нещата и декорите смешни. Щото няма нищо по-лесно от това да бъдем със себе си честни, и точно това е което ме кара да влагам част от сърцето си в песни. Припев: Надигат се чувства в гърдите ми, като на вълни белите гребени и изчезват разсеяни в морската шир, сякаш от нещо обсебени. Сякаш от нещо отнесени но за да се върнат отново, от дълбините по вятър понесени, чувства превърнати в слово.