Почаевската лавра в навечерието на Успение Богородично | Литията с Плащаницата и Акатист

Почаевската лавра в навечерието на Успение Богородично | Литията с Плащаницата от Успенския към Преображенския събор и Акатист на Пресвета Богородица. Тържествена лития с Плащаницата на Пресвета Богородица се състоя тази вечер в Свято-Успенската Почаевска лавра, в навечерието на великия празник Успение на Пресвета Богородица. С молитва и песнопения духовенството и множеството поклонници пренесоха светинята от Успенския събор до Преображенския храм на Лаврата. Пред Плащаницата вярващите се събраха на обща молитва, а в Преображенския храм бе прочетен Акатист на Пресвета Богородица. В молитвеното последование участваха архиереите митрополит Владимир, архиепископ Иов и епископ Кирил, заедно с братята на светата обител и многобройните поклонници. Навечерието на Успението в Почаевската лавра всяка година се превръща в особено тържествен момент — хиляди православни християни се събират в молитва пред Божията Майка, поверявайки на Нейното застъпничество своите семейства, близки и целия православен свят. Тази молитвена традиция е част от тържествата за храмовия празник на Почаевската лавра. В навечерието на празника Успение на Пресвета Богородица дворът на Свято-Успенската Почаевска лавра се изпълни с православни християни — от най-малките деца до възрастните поклонници. Сред множеството се чуваха богородични песнопения и молитви, отправени към Божията Майка. Особено впечатляваща бе молитвената картина в двора на храма. Поклонниците, държейки в ръце молитвеници и акатисти, намираха тихи места, където да застанат и да се помолят. Един чете на глас, друг тихо произнася молитвите си, трети просто стои със смирено наведена глава. Всички заедно създават едно общо молитвено пространство, в което човек усеща, че празникът не е просто църковно събитие, а среща на човешката душа с Божията Майка. Сред възрастните поклонници са и децата. Те тичат и играят в двора, но и от тях се чуват богородични песнопения. В тази простичка детска радост има нещо особено чисто — децата растат в храма и естествено стават част от неговата молитва. Един малък жест, останал незабележим за мнозина, разкрива още по-дълбоко духа на това място. По време на дъжда около 15-годишно момче отстъпва сухото си място на жена, за да може тя да остане на завет, а самото то застава под дъжда. Няма показност, няма думи — само един прост жест на внимание към другия. В двора на Лаврата се виждат и други знаци на благоговение. Жените и момичетата са облечени скромно — с поли и забрадки. На този фон човек, който не е спазил тези обичайни за православната обител правила на облекло, естествено се откроява. Но най-силно говори не външният вид, а молитвата. Сред множеството има хора, които са дошли отдалеч, за да прекарат тези часове пред Божията Майка. В ръцете им са акатистите, а в сърцата — личните им болки, благодарности и надежди. Така в навечерието на Успението Почаевската лавра живее своя празник — не само с тържествени богослужения, но и с тихата, лична молитва на хиляди хора. И може би именно в тези малки, почти незабележими моменти — в детската песен, в отстъпеното сухо място, в наведена глава и прочетената молитва — най-ясно се вижда как православната вяра се предава от човек на човек и от поколение на поколение.