След трийсет години ❤️ | ❤️ Най-романтичната и нежна балада за истинската любов ❤️ | ❤️

Музика и вокали Мартин Владов Текст Искра Хубенова По идея на МОНИКА СТАНЕВА Есента пак дошла е и капят листата а аз на пейката в парка стоя стоя и гледам със обич децата и се радвам на тяхната детска игра. От кафето отпивам глътка гореща и си спомням когато бях малко дете за нашата първа и пламенна среща, когато се влюби мойто сърце. Бе толкова нежно, красиво и чисто - ти плахо протегна към мене ръка. Лицето ти бяло, прекрасно, лъчисто докосна с невинност мойта душа. Сега сме пак тук след трийсет години със същия плам, със същата жар... Помниш ли как крадяхме смокини през съседския каменен, зидан дувар. Облегни се на моето рамо, любима нека те гушна във мойто сърце, тъй съм щастлив, че до мене те има, че там със децата е и нашто дете. Есен е златна с красиви листа - а пейката пази дори любовта.... Тя помни смехът ни, дори песента и че тук се заклехме в любов до смъртта.