Елеазар Хараш: Богомилите бяха близки до сърцето на Бога - близък народ, съставен от Души (ИНТЕРВЮ)

Помогна ли ви това видео? Може да подкрепите нашите дейности от тук: https://369.bg/podkrepa 💖🕊️🙏 За нови интервюта с Елеазар Хараш следете YouTube канала “Северно сияние” и “Борислав Борисов - 369. bg” Богомилската вяра беше скрита от човешките очи. Тя е тайно знание. Апостолите на Христос също имаха скрита вяра, затова те умряха на живот и смърт. Нали тежки, нали. В мъченията злото умира тотално, не донякъде, и както и да е. Значи в тази вяра е Бог. Затова тази вяра е над света. А обикновената вяра, това е една игра на вяра, на вярвания, на ритуали, на разговори, която опазил ме Бог, нали. Богомилите бяха близки до сърцето на Бога, близък народ, народ съставен от Души. Не от умове, не от сърца – от Души. Но тази чистота е смущаваща и винаги е била. Разликата между църквата и богомилите е че църквата има обич към Бога, богомилите имат Любов към Бога. Нека ти обясня разликата. Обичта съдържа топлина, Любовта съдържа две неща: топлина и светлина, т. е. и дълбоко разбиране. Тогава вече с две ръце. Ти не можеш да летиш с едно крило към Бога, и да ... Ти може да го цитираш и да се опитваш, нали. Така. Обичта не познава смисъла. Нека ти обясня още нещо. Само Любовта познава смисъла. На обичта не е дадено. Затова има две думи в българския език, преди ти казах, Любов и обич. Ти нямаш право да любиш хората. Към хората ще имаш обич. Любовта е дадена към Бога, към центъра. Обичта е към периферията. Ако объркаш нещата и ги размениш, ще изгубиш и обичта си към хората, и Любовта към Бога. Ако имаш Любов към Бога, ще имаш правилна Любов към хората. Туй са в окултизма, в учението на Учителя, това са елементарни неща, нали. Нарочно казвам че, знам че е така. Сега обичта е отношение към човешкото, към земното, Любовта е подход към Центъра, към Бога, към Божественото. Когато хората са изгубили подхода, са дошли отношенията. Подходът е първичен, отношенията са вторични. Казани по друг начин, както ти казах ти не можеш да имаш обич към Бога. Любовта е дадена само за Него, а към хората ще имаш обич. На кладата богомилите откриха своя вечен път. Не земния път, те отдавна са се отрекли от него. Но за другите, кладата не беше път, а беше гибел, защото те не са подготвени, те са в ума. На кладата отиват само тези, които са покорили себе си. На тях само Бог им беше господар. Те си имат точен, ясен господар, водач. Кладите бяха таен път към Бога, а избраните бяха призовани, и те го знаеха отдавна, както Ал Халладж танцува по време на инквизицията с веригите. Кладата беше победа в името на Бога и на вечния живот. Самият Бог стана клада за своите избрани, Той ги кръсти с огън. Тука няма вода и няма, нали. Кладата беше тесния път. Това беше само за достойните и за духовните същества, а не за религиозни, земни и умствени хора. Кладата е правото да се завърнеш в Духа си, в своето безсмъртие – позволено ти е вече. Кладата е метод за превръщане на смъртта във вечен живот. Ето защо това е милостта на Бога, Кладата и Голгота. 0:00 Разкриване на богомилското учение 0:36 Тайната на Голгота и божията милост 2:01 Кармата на българите и богомилството 5:17 Тайните общества и богомилският корен 7:19 Произходът на богомилската вяра 10:40 Кладата като огнено кръщение 14:47 Молитвата на великата мистерия 22:44 Чудесата и истинското чудо на вярата 44:19 Богомилството и древните цивилизации