Лили Иванова - Жажда

стихове: Павел Матев музика: Ал. Йосифов ♣ ♣ ♣ Познати ли пространства в мен звънтят, или известни пориви ме викат. У мен угасва жаждата за път, а тая проста жажда е велика. Живях, откривах често весел смях и, приютен при болките, почивах. Кой знае точно – може би при тях кръвта се утаява и изстива. Лишен от слънце, дирех друг простор. Един орел под облака кръжеше. Над мене като акапелен хор гората развълнувано ечеше. Изчезваха детинство, спомен, плач. Остана музиката – плен и тайна, осъден ангел, милостив палач... И рамка на покоя, и безкрайност. А аз летях, обидите простил. И бях добър, и тих, и благодарен. Пред мен в зелено крачеше април. И птиците се връщаха в България. Но отмаляват силните крила. И младостта ми – кратка и тревожна – напомня често, сякаш не била: “Любить – нельзя. И позабыть – не можно”. Благодарим за видеото на lili_ivanova_bg_com http://vbox7.com/play:6be0db90