Поканата / 𝑻𝒉𝒆 𝑰𝒏𝒗𝒊𝒕𝒂𝒕𝒊𝒐𝒏

„Поезия и музика в писма“ Това е музикална история за любовта от едно различно време — време, когато чувствата се изразяваха с писма, стихове и дълго очакване. В онези години любовта не се случваше за един миг. Нямаше съобщения, които пристигат за секунди, нито възможност да чуеш гласа на любимия човек по всяко време. Имаше лист хартия, химикал, плик и едно сърце, което чакаше. Младите хора пишеха писма, в които споделяха своите мечти, надежди, страхове и любов. Понякога едно писмо се пишеше цяла нощ. Думите се подбираха внимателно, защото всяка от тях имаше значение. По онова време и аз пишех поезия и композирах музика. Момичето, в което бях влюбен, също пишеше стихове. Изпращахме си ги по пощата, заедно с писмата, и така между нас пътуваха не само думи, но и чувства, мечти и частици от самите нас. Днес тези стихове получават нов живот чрез музиката, която създадох за тях. После идваше чакането. Чакаше се пощальонът. Чакаше се отговорът. Чакаше се срещата. А когато писмото най-после пристигнеше, то се прочиташе веднъж, после още веднъж — и още десетки пъти. Пазеше се в чекмедже, под възглавницата или между страниците на любима книга. Любовта беше по-бавна, по-тиха и по-романтична. Една разходка, една прегръдка, държането за ръка или дългият поглед можеха да означават повече от всичко останало. Имаше нежност, уважение, мечти и онова особено вълнение, което се ражда, когато човек обича истински, но все още не знае какво ще му донесе бъдещето. Тази поредица от песни разказва именно такава история. История за първото писмо и първото признание. За липсата и копнежа. За обещанията и мечтите. За близостта, която понякога се измерваше само с една целувка. За раздялата, която оставя празно място в сърцето. И за спомените, които остават дори след края на любовта. Всяка песен е отделна страница от тази любовна хроника. Заедно те разказват за едно поколение, което се влюбваше чрез думи, чакаше с надежда и пазеше любовта си като най-ценното писмо. Песните са подредени в хронологичен ред според развитието на историята и затова са номерирани от 1 до 9. Номер 8 от поредицата — „Като летен спомен“ — е моя песен още от онова време. Затова тя ще бъде представена в своя оригинален вариант — само с акустична китара, изпълнена лично от мен. Това не е само история за двама души. Това е спомен за едно време, в което любовните писма имаха аромат, почерк и душа — време, когато една написана на ръка дума можеше да остане в сърцето за цял живот.