Когато забравим безкръвния подвиг на предците

Покрай 150-та годишнина от Априлската епопея се изговориха какви ли не гръмки фрази. Почетени, бяха христоматийните герои и жертвите. Традиционно и достойно. Но една тема отново остана в забрава – за безкръвния подвиг на българите, които направиха достояние на Европа и света османските зверства при потушаване на въстанието. Безкръвният подвиг на духовници, публицисти, общественици, обединени от Българската екзархия. Защо е подвиг, макар и безкръвен? Защото тези хора също са рискували живота си – в най-добрия случай – кариерата си. За мисията на Марко Балабанов и Драган Цанков в европейските столици, започнала в късното лято и ранната есен на 1876 г., организирана и подкрепена от българския екзарх Антим; за силата на Църквата да бъде заедно със своя народ; за способността на просветените българи да се самоорганизират и търсят защита, въпреки козните на османските дипломати и шпиони; за резултатите от тази мисия – Горан Благоев разговаря с доц. Радослав Спасов, преподавател в Историческия факултет на СУ. #ПаметБезДавност #ГоранБлагоев #АприлскоВъстание #История #Евроком Съдържание 00:50 Въведение и представяне на темата 02:28 Сведения за жестокостите след Априлското въстание 07:33 Решението за дипломатическата мисия 08:43 Съставяне на мемоара за зверствата 11:08 Откъс от историческия мемоар 14:38 Изборът на Балабанов и Цанков 17:18 Спомените на Балабанов за пътуването 19:58 Срещите с европейските лидери 24:50 Значението на мисията за българската кауза 26:38 Съдбата на дипломатите до Освобождението