Есенна офанзива: Брутални битки в ГОРАТА принудиха руснаците да се изтеглят

🔴 ИЗПУСКАТЕ ПОЛОВИНАТА НИ ВИДЕА! Абонирайте се за достъп до всички репортажи и подкрепа за работата ни:    / @rfu_bg   🔵 Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото 🔞 Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-големите новини идват от Вовчанското направление, където украинските сили отблъскват западния руски флангови натиск. Операцията започна в горите край Синелникове, където украински разузнавателни подразделения се насочиха директно срещу мрежа от руски землянки, скрити под покритието на дърветата. Кадрите показват как украинските войници ги прочистват една след друга, тъй като превземането на първото укритие все още оставяше намиращите се наблизо руски войници на позициите им и принуждаваше щурмовата група да продължи да се придвижва през гората, докато целият отбранителен джоб не бъде прочистен. След като боевете приключиха, украинските войници заеха превзетите позиции и събраха пушки, документи и мобилни телефони, което им даде достъп до съобщения и местоположения на подразделенията на руските сили, действащи в района. Това премахна още една руска опорна точка в гората и даде на украинските сили контрол над землянките, които позволяваха на руските войски да остават скрити западно от Синелникове. Боевете се проведоха на приблизително пет километра югозападно от централната част на Вовчанск, в горите непосредствено западно от Синелникове, където руските сили се опитват да заобиколят украинската отбрана. Напредвайки през тях, те се опитват да разширят западния си плацдарм около Вовчанск и да навлязат по-дълбоко зад украинските позиции, което би им осигурило повече пространство за разширяване на настъплението на юг и югозапад от града. Гората е много подходяща за този подход, тъй като малки руски групи могат да се придвижват под прикритие, да изграждат землянки и постепенно да разширяват присъствието си, без да пресичат големи открити пространства. Прочистването на тези позиции премахва опорните точки, които руските войски биха могли да използват, за да разширят западните клещи още по-далеч около Вовчанск. Най-голямата руска грешка е, че тяхното командване вече третира разпръснатите инфилтрационни групи и изолираните опорни точки като консолидирани териториални придобивки. Точно както около Лиман, руските карти показват контрол над райони, в които само шепа войници са успели да проникнат, създавайки разлика от повече от двадесет километра между линията, за която руските командири твърдят, че контролират, и позициите, които действително държат. В горите западно от Синелникове това създава проблеми почти незабавно, тъй като руските командири могат да изпращат подкрепления и доставки по маршрути, които вече смятат за сигурни, въпреки че украинските войски все още могат да се придвижват през части от същия район. Разчетите с дронове и артилерията също могат да бъдат разпределяни според позиции, които съществуват на картата, а не на терен, оставяйки предните групи с по-малка подкрепа от очакваното. Това превръща привидната дълбочина на западните клещи в слабост, тъй като украинските сили могат да се придвижват през пролуките и да атакуват изолираните руски опорни точки една по една. Сега Украйна се възползва от тази слабост, като систематично прочиства гората, като разузнаването идентифицира изолираните руски позиции, преди щурмовите групи да се придвижат напред, за да прочистят землянките и да използват превзетия терен за подпомагане на по-нататъшното придвижване. След като един джоб бъде ликвидиран, намиращите се наблизо руски групи стават по-изложени и по-трудни за снабдяване и подкрепа, което позволява на украинската прочистваща операция да продължи по-дълбоко в гората. Това не позволява на руските инфилтратори да се съединят в непрекъсната отбранителна линия и принуждава командирите им да изпращат допълнителни войски обратно в райони, които вече са отчели като превзети. Вместо да използва тези опорни точки, за да продължи да разширява западните клещи, Русия е принудена да подсигурява терена зад тях, превръщайки битката западно от Вовчанск в операция Вивалди номер две.