Там, където има благодат

Там, където има благодат Високо над Горна Брезница, там, където планината спи, има място тихо и свято, дето сякаш времето мълчи. От години камък върху камък, с вяра се издига този храм. Едни строят със своите ръце го, друг оставя молитвата си там. И когато камбаната звънне, над полето, чак до стария чинар, сякаш нещо тихо ти прошепва: „Не си сам… Бог винаги е там.“ Там, където има благодат, душата става някак по-добра. При Свети Илия, високо над селото, намираш тишина и светлина. Нека камък върху камък се гради, нека свети малката свещица. Докато човек със вяра тук стои, ще живее храмът над Брезница. Имало е храм и преди нас, помнят го дедите от селото. Минали години, бури, времена, но останала е вярата в сърцето. И отново хората дошли, вдигнали параклис и камбана. С труд, надежда, обич и молитви святото място пак е станало. До аязмото водата тихо тече, Пирин се белее над света. И човекът, който дойде натежал, си тръгва с мир във своята душа. Там, където има благодат, душата става някак по-добра. При Свети Илия, високо над селото, намираш тишина и светлина. Нека камък върху камък се гради, нека свети малката свещица. Докато човек със вяра тук стои, ще живее храмът над Брезница. Там, където има благодат, дори сълзата става светлина. При Свети Илия, високо над селото, небето сякаш слиза на земята. Нека камък върху камък се гради, нека поколенията идват тук. Докато в сърцата има вяра, ще се чува този свят камбанен звук. Над Горна Брезница камбаната звъни… Тихо гори една свещица. И докато има вяра във сърцата, ще живее Свети Илия над Брезница.