Мъка - Trakia Beat

Влизам в механата, димът ме хваща, старата песен пак напомня за теб. За всяка грешка скъпо се плаща, а без теб сърцето е просто лед. Чашата празна пред мен стои, кажи на музикантите да не спират! Свири, китаро, нека да боли! Акордеонът душата ми да разкъса! За нея налейте, братя мои, че любовта ни беше толкова къса! Ех, съдба, защо ме рани, в тази луда студена нощ ме остави! Тамбурата плаче, нощта е дълга, кръчмата стана мой единствен дом. Търся те в чуждите очи по пътя, но без теб животът е само фантом. Дайте ми вино, дайте ми песен, този живот без нея е тесен. Свири, китаро, нека да боли! Акордеонът душата ми да разкъса! За нея налейте, братя мои, че любовта ни беше толкова къса! Ех, съдба, защо ме рани, в тази луда студена нощ ме остави! Няма я вече, но песента остава, голяма мъка в кръвта ми гори! Свирете силно, нека се чува, докато зората не ни раздели! Свири, китаро... Нека да боли... Една последна чаша... И добри зори.--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 🎵 Авторска идея и сюжет: Тодор Ботев Тази песен е създадени по моя оригинална идея и сюжет. Идеята, историята и цялостната концепция са авторски. © 2026 Тодор Ботев. Всички права запазени.