Остров в яз. Копринка до забравена златна мина(от пожълтелите вестници) 2023

   / @laryykruchev1576   Интерактивна карта на обекти с вградени видеа или снимки: https://www.google.com/maps/d/edit?mi... Една разходка по голото дъно на Гюрленска река – Симитлерския ръкав, разкрива местност с особена атмосфера. По спомени на местните хора, някога там се е забелязвал вход към неголяма пещера под крепостта Калето. Територията е забележителна с плавните гънки и меандри, изваяни от притока на река Тунджа. Някъде в същия район се е намирала златна мина, вероятно срещу античния Севтополис или по склоновете на златоносната река Гюрля, за която местните не са имали сведения. Местността е била обитавана още от древността, за което свидетелстват многобройните тракийски могили, издигнати западно и южно от крепостта Калето. В посока север–юг, около Калето, е преминавал древен път, след пресичането на река Тунджа. В Казанлъшката котловина са регистрирани четиридесет селища от различен характер. Днес малкото, непретенциозно деренце изглежда тихо и спокойно, но според разказите на по-възрастните от Г. Черковище и Средногорово, в миналото същата река е прииждала като голяма, нанасяйки щети и опустошения. Историята на златодобива по българските земи често ни отвежда към мистичните древни галерии на Родопите, към речното злато по Струма или към известната мина „Злата“ при Трън. Но малцина днес си спомнят, че в сърцето на Казанлъшко, край старото село Салтъково (днешна Копринка), е функционирала действаща златна мина през първата половина на XX век. Паметта за нея е останала почти изцяло в страниците на старите списания и в говора на местните жители, но свидетелствата са достатъчно ясни, за да възстановим една почти забравена глава от минното дело на България. Злато в Казанлъшко – свидетелствата от 40-те години Първото известно съвременно споменаване на златодобив край Салтъково идва от списание „Ауторама“, което през 1943 г. публикува отчет за добива на метали в България за 1942 година. Там се отбелязва, че Царство България добива злато от две места – мина „Злата“ при Трън и от мина край с. Салтъково, Казанлъшко. Година по-рано, през 1942 г., в първата книжка на същото издание, изследователят Кръстю К. Георгиев пише в статията „Минните богатства в България“, че при Салтъково се добива злато още в миналото, като се промиват златоносни пясъци от склоновете на Средна гора. Георгиев отбелязва и друго златоносно място в района – с. Рахманлии (днес Розовец), където също е събирано речно злато. Тези два независими източника показват, че златодобивът в Казанлъшко не е легенда, а реално съществувала дейност, при това достатъчно значима, за да бъде регистрирана в държавните отчети на онова време. Какво се е добивало? Златото в района е било алувиално – намирало се е под формата на самородни песъчинки и люспици в речни наноси. Това означава, че добивът е ставало основно чрез промиване на пясък, подобно на старите практики по Тунджа, Струма и Арда. Макар конкретни отчети за добитите количества да липсват, фактът, че влиза в националната статистика, говори, че не става дума за случайни находки, а за организирана, системна работа, макар и вероятно с ограничени мащаби. Севтополис, Рахманлии и тайната на изгубената златна мина край р. Гюрля Севтополис и Рахманлии някога са били свързани с пряк път, преминаващ покрай р. Гюрля – маршрут, който съществува и до днес и пази спомените за миналото на този край. По сведения на Димитър Делийски, до 1977 г. той разпитвал най-възрастните жители на село Копринка за златната мина в местността Йериалтънца. Въпреки усилията му, никой не помнел нито за мината, нито за самото име на местността. Подобно преживяване имах и аз. Преди години разговарях с възрастния жител на Копринка – бай Марко, надявайки се да науча повече за онова, което се е намирало по тези места преди построяването на сегашния язовир. Но и той, както и другите, не бе чувал нищо за предполагаемата златна мина или за следите, които тя може да е оставила. Днес легендите за Йериалтънца остават покрити както от водите на язовира, така и от забравата на времето – готови да бъдат открити отново от онези, които продължават да търсят. Местоположение: голото дъното на Гюрленска река Надморска височина: 391 m GPS координати: 42°36'43.1"N 25°17'49.9"E Остров в яз.Копринка GPS координати: 42°36'48.4"N 25°17'55.4"E КЛИПОВЕ ОТ РАЙОНА:    • Горно Черковище с трите НАЙ!!! /2021/      • Горно Черковище – Тракийска крепост Калето...   Author's channel:    / @laryykruchev1576   Наш сайт: https://www.bulgariancastles.com/ Telegram channel: https://t.me/+SSCaq_eJqoAwMWQ0   / bulgariancastles