Писмото на Уасила от Тунис до Весела Бабинова

Уасила Мохамади Отман е 40-годишна гражданка на Тунис и самотна майка на две малолетни деца, избягала от тежко домашно насилие, заплахи и унижения. След като достига България през 2022 г., тя и дъщерите ѝ остават без сигурен статут и документи, без реален достъп до основни права и здравеопазване, въпреки че Уасила е с тежко влошаващо се зрение, а едното ѝ дете е било хоспитализирано многократно. Днес Уасила и децата ѝ се намират в изключително уязвимо положение. След две отхвърлени производства за международна закрила те продължават да живеят без документи и са принудени да разчитат основно на помощта на хуманитарни организации и близки хора. Особено тревожен е фактът, че въпреки временната мярка, постановена от Европейския съд по правата на човека на 30 юли 2025 г. по Правило 39, според която следва да бъдат осигурени подходящи условия за живот и медицински грижи, както и незабавно лечение и подкрепа за критичното състояние на Уасила, проблемите на семейството остават нерешени. Нейната история разказва актрисата Весела Бабинова. Вдеото е част от проект „Истории на промяна: Гласът на жените мигрантки в България“, изпълняван от фондация „Център за правна помощ – Глас в България“ по проект на Нидерландски Хелзинкски Комитет, HRD-23- 01, Catalyst of Change: Protecting the Union values by supporting a resilient, engaged and vocal civil society for the promotion of women’s rights, environmental justice and anti-corruption in Eastern and Southern Europe.