Аплодисментите, след които Георги Георгиев-Гец не се изправи

Георги Георгиев-Гец: великият актьор, който довърши ролята си, докато в главата му бушуваше инсулт. Каква беше цената на неговия последен акт? Георги Георгиев-Гец (1926–1996) е легенда на българския театър и кино, оставил незаличима следа в над 70 филма, сред които култовите „Селянинът с колелото“ и „А бяхме млади“. Израснал в бедност в Еленския балкан, той извървява труден път до сцената на Народния театър „Иван Вазов“, където служи близо 40 години. Москва го признава за най-добър актьор, а публиката го боготвори заради неговата искреност и отказ от каскадьори. Зад славата обаче се крие човек, който не познава почивката. Той рискува живота си в ледените води на Дунав и преживява драматични лични моменти, далеч от светлините на прожекторите. Синът му Иван разказва за един живот, посветен на семейството, в който няма спестени пари, но има непоклатима професионална чест. Докато колегите му по света се оттеглят, Гец продължава да пътува из страната с куфари, пълни с реквизит. Последният му акт се разиграва на 9 април 1996 г. в Стара Загора. По време на комедията „Хотел „Плаза“ актьорът внезапно променя мизансцена и започва да говори реплики, които ги няма в текста. Публиката аплодира, мислейки страданието му за част от играта, но истината е далеч по-мрачна. В този филм ще разберете какво се случи зад кулисите и защо той реши да излезе на сцена въпреки молбите на близките си. Глави: 0:00:00 Въведение 0:02:26 Началото в Елена 0:09:47 Възходът в киното 0:16:24 Златните години 0:29:33 Раздялата със сцената 0:43:32 Последното представление 0:55:25 След смъртта Кой филм с участието на Гец си спомняте най-силно и какво е първото, което изплува в съзнанието ви, когато чуете името му? #ГеоргиГеоргиевГец #актьор #българскокино