СПОМНИ СИ, КОГАТО БЯХМЕ МЛАДИ

[Intro – тихо пиано, нежен мъжки глас] Спомни си… когато бяхме млади, когато вярвахме във чудеса. Когато нямахме пари и слава, но имахме най-скъпото — сърца. [Куплет 1] Помниш ли онези стари улици, по които тичахме деца? Скъсани обувки, пълни със мечти, а в очите — светлина. Ти беше до мен, когато плачех, аз до теб, когато те болеше. Като брат и сестра се прегръщахме, и любовта ни все по-силна беше. Целувахме се нежно по челата, обещавахме си да не сме сами. И дори светът да ни забрави, ще останем верни на мечтите си. [Предприпев – гласът става по-силен] И годините минаха като вятър, всеки тръгна по различен път. Но когато затворя очи за малко, чувам детския ни смях отвъд. [Припев – силен, емоционален вокал] Спомни си, когато бяхме млади, когато имахме хиляди мечти! Когато падахме, но пак се вдигахме, когато бяхме заедно — аз и ти! Спомни си, когато нямахме нищо, но бяхме богати със любов! И ако времето назад се върне, пак ще избера онзи живот! О-о-о, спомни си нашите години! О-о-о, не забравяй кой си ти! Защото всичко може да си тръгне, но не и нашите мечти! [Куплет 2] Помня как деляхме хляба двама, как се смеехме под летния дъжд. Ти ми казваше: „Не се предавай, ще успееш, вярвай ми веднъж!“ Когато всички други си отиваха, ти оставаше до мен без страх. И когато в тъмното се губех, ти превръщаше сълзите ми във смях. Днес животът ни е променил, вече имаме различни светове. Но онова дете във мен е живо и към тебе пак протяга две ръце. [Предприпев 2] И ако някой ден останеш сам, ако светът затвори всички врати, помни, че някъде под същото небе има някой, който вярва в теб — това съм аз, помни! [Припев – с беквокали и оркестър] Спомни си, когато бяхме млади, когато имахме хиляди мечти! Когато падахме, но пак се вдигахме, когато бяхме заедно — аз и ти! Спомни си, когато нямахме нищо, но бяхме богати със любов! И ако времето назад се върне, пак ще избера онзи живот! [Bridge – само пиано, почти шепнешком] Ако можех да върна времето, само за един последен ден, щях да хвана пак ръката ти и да кажа: „Остани до мен.“ Не ми трябват злато и богатства, нито замъци, нито дворци. Дай ми само нашето детство, и онези чисти, светли дни. [Финален припев – мощен, с високи тонове] СПОМНИ СИ, КОГАТО БЯХМЕ МЛАДИ! КОГАТО СВЕТЪТ БЕШЕ ПРЕД НАС! КОГАТО НИКОЙ НЕ МОЖЕШЕ ДА СПРЕ МЕЧТИТЕ, КОИТО НОСЕХМЕ В НАС! И нека времето да ни променя, и нека остареят нашите лица. Ние винаги ще бъдем онези деца, които се обичаха с чисти сърца! [Outro – нежно пиано и затихващ вокал] Спомни си… когато бяхме млади… Ти беше до мен… И аз до теб… Завинаги… брат и сестра… завинаги семейство… завинаги любов.