Тихият фар /В памет на всички бащи/

Помниш ли как ме държеше за ръка в безгрижните години от моето детство? От очите ти струеше топла светлина, в домът ни – най-святото наследство. Учеше ме да падам и да ставам смело, без страх да тръгвам срещу бури и вълни, с чиста съвест и с открито чело да пазя огъня, що в мен гори. Ти вярваше във мене повече от всички, дори когато аз се питах кой съм днес. Не с думи гръмки, празни и излишни, а с личен пример, със смирение и чест. Бе моя крепост и надеждна котва, спасително пристанище в беда. Едва сега разбирам трудния урок – какво е да вървя по твоята следа. Сега си там – далече, сред звездите, но твоят глас звучи в сърцето ми така, че сякаш още милваш ми косите с онази топла, опрощаваща ръка. И щом погледна нощното небе, знам – най-ярката звезда си ти. Опора беше ми. И верен фар, за мене който вечно ще блести. #музика #емоционално #красиво #бгмузика #нощенград #атмосфер #поезия #стихове #лирика #авторскистихове #кинематографично #музиказадушата #българскамузика