Пазарът на труда се обръща: къде изчезват работните места?

Здравейте, Казвам се Милена, на 30 години от гр. София, и съм майка на три деца. Вече 1 година се опитвам да открия стабилна и дългосрочна работа по образованието си, но засега попадам само на „ще се обадим“ или на места, където се търсят хора с „наши познати“. Георги, на 42 г. пише: След 20 години работа в IT сектора, фирмата, за която работех, закри офиса си в България и сега съм без работа от няколко месеца. От бюрото по труда не могат да ми предложат нищо. Така изглеждат през последните месеци публикациите в социалните мрежи, свързани с търсенето на работа. Дългогодишни квалифицирани служители, доскоро с бонуси и заплати над средната, се оказват трайно безработни. В същото време Галина, която работи в областта на подбора на кадри твърди, че ако допреди година са имали по едва десетина кандидатури за 1 работно място, сега получава над 100 за същата позиция. Какво се случва, е големият въпрос, който всеки, попаднал на пазара на труда, си задава. Ето какво сочат данните. Безработицата е едва 3,5%, но свободните работни места в края на първото тримесечие са намалели с 6,3% за година – до около 20 900. В същото време почти една трета от индустриалните предприятия – 32,4% – казват, че недостигът на работници ограничава дейността им. Тоест бизнесът има нужда от хора, но започва да отваря по-малко нови позиции. Това може да е сигнал за по-предпазливо наемане и за промяна в икономическата среда. Има и още един парадокс. Заплатите продължават да растат бързо. Средната брутна заплата през второто тримесечие е около 1444 евро, с 9,8% повече спрямо година по-рано. А разходите на работодателите за труд през първото тримесечие са нараснали с 13,4%. Но високата цена на труда не решава проблема с липсата на подходящи кадри. Пазарът на труда в България сякаш се разминава сам със себе си – бизнесът търси работници, докато квалифицирани специалисти остават без работа. Заплатите растат, без това да гарантира сигурност на заетостта. Все повече кандидатури се събират за едно място, докато други позиции остават незаети с месеци, защото няма желаещи. Парадоксът е, че работа има, хора също има, но все по-трудно се намират подходящите един за друг. По темата говорим сега в Гледна точка.