Сомовит – Антична крепост "Лапидариас" 2026

Интерактивна карта на обекти с вградени видеа или снимки:https://www.google.com/maps/d/edit?mi... Поради ограниченото пространство, за текст повече ТУК:https://paste2.org/0F2HzpCc Антична и късноантична крепост Лапидариас/Λαπιδαρίας/Lapidarias се намира в местността „Боруня“, на 0.83 km североизточно по права линия от центъра на село Сомовит. Изградена е скална тераса с отвесни скални склонове от северозапад, североизток и югозапад. От юг, югоизток и изток е бил изкопан изкуствен ров в скалата около укреплението. Издига се на около 28 m над нивото на река Дунав. Твърдината е с неправилна петоъгълна форма, продиктувана от конфигурацията на терена. Максималните размери на крепостта са около 48 m в посока северозапад- югоизток и около 75 m в посока югозапад- североизток. Обектът се отъждествява с кастела Лапидариас от проф. С. Торбатов, който прави едно много сериозно проучване по въпроса. Първи сведения за укреплението дава изследователят В. Добруски. Той съобщава за намирани тук основи от зидове, керемиди, изгорено жито. Твърдината е определена от него като „римско селище“, а вниманието му е съсредоточено върху изкопана оттук надгробна плоча с латински надпис. К. Шкорпил и Б. Дякович минавайки от тук, не са открили в Сомовит никакви старини. През 1969 г. Т. Ковачева публикува неизвестни дотогава данни за Лапидариас в местността „Кариерата“/“Боруня“. Те са заимствани от бележки на Г. Табакова и Е. Генова, посетили мястото по- рано, преди местните окончателно да съсипят обекта от добив на камъни за строежи. Крепостта е описана като петоъгълна, с площ от 7 дка. Още тогава зидовете ѝ са били разрушени. Те били дебели 2.3 m и били изградени от местен камък, споен с бял хоросан, съдържащ малко количество натрошена тухла. В западната част на укреплението са личали останки от масивна постройка, ориентирана в посока север- юг. Нейните стени били дебели 2.1 m. В южната стена имало вход, оформен с каменни блокове с дължина 1.1 m и широчина 0.85 m. В малко по- съкратен вид, с позоваване на публикацията на Т. Ковачева, същата информация е поместена в „Археологическа карта на Плевенски окръг“ от Д. Митова- Джонова. При посещения на Лапидариас през 2014 и 2016 г., С. Торбатов се е опитал да установи планът на твърдината и неговите размери. Той установява, че на терена не са запазени регистрираните в миналото структури, които най- вероятно са вече напълно унищожени. При посещение е установено, че мястото отдавна не е използвано за извличане на строителен материал, но следите от този процес са съвсем очевидни, маркирани от дълбоки изкопи с масивни насипи от двете страни, които ясно очертават трасето на демонтираната крепостна стена. По същия начин се разпознава и един напречен зид, който разделя укрепената територия на две приблизително равни части. Направеният от проф. Торбатов план на Лапидариас, потвърждава наблюденията на предишните изследователи, че крепостта е с приблизително петоъгълна форма и площ от малко над 2 дка. Вероятно от север и северозапад крепостна стена не е имало, тъй като тук платото завършва с отвесен скален венец. Във вътрешността не е намерен никакъв археологически материал, но един съвременен иманярски изкоп по склона в североизточното подножие на укреплението разкрива оскъдно количество дребни фрагменти от късноантична строителна керамика. Според Прокопий, твърдината е съществувала от по- отдавна крепост, която император Юстиниан І само възобновил. Не може да се определи кога е построена Лапидариас. Според плана, размерите и разположението се предполага, че укреплението в тоя си вид не е римско. Дебелата крепостна стена и хоросанът с примес на счукана тухла са сериозни доводи за датировка на обекта в късната античност. Убедително свидетелство за тази теза са два надгробни паметника, които са вградени в крепостната стена като сполии и предоставят сигурен, макар и приблизителен маркер за времето на строежа. Стелата в памет на ветерана Aurelius Drigissa и членовете на неговото семейство датира от първата половина на ІІІ век след 212 г., а погребалната лъвска статуя има множество близки паралели от ІІ-ІІІ век. Практиката да се вграждат надгробни паметници, с оглед на доброкачествен и евтин строителен материал, е широко засвидетелствана в пределите на Римската империя след последната четвърт на III век. Причината за това е необходимостта за бързо отстраняване на разрушенията, причинени от масираните варварски нашествия през втората и третата четвърт на века. Местоположение Надморска височина: 257 m GPS координати:43°07'23.8"N 24°36'06.7"E Текст цитат:https://www.bulgariancastles.com/s-so...    • Сомовит - Къде е релефът на Зевс Збелсурд ...   Author's channel:    / @laryykruchev1576   Наш сайт: https://www.bulgariancastles.com/ Telegram channel: https://t.me/+SSCaq_eJqoAwMWQ0   / bulgariancastles