Погребани живи: как България държи осъдените на доживотен без замяна

Двадесет и два часа в килията, тоалетна три пъти на ден и кофа през останалото време. Така, според решения на съда в Страсбург, са живели осъдени на доживотен затвор без замяна. Защо Европа настоява да им остане поне надежда? Разказът обяснява какво е доживотен затвор без замяна в България и как е работел специалният режим. Проследяваме три дела пред Европейския съд по правата на човека: на Харакчиев, на Толумов и на Любен Симеонов, чийто случай стига до Голямата камара през 2017 г. Има размери на килии, часове на разходка, доклади на Комитета за предотвратяване на изтезанията и решенията на съда. Всички осъдени в историята са с влезли в сила присъди, а темата е не дали заслужават наказание, а как държавата го изпълнява. Абонирайте се за канала, за да не изпуснете следващата история. Докъде според вас стига правото на държавата да лиши осъдения от надежда? Пишете в коментарите. Глави: 00:00 Резето на килията щраква 00:49 Какво е доживотен без замяна 03:38 Страсбург и три имена 05:21 Харакчиев в Стара Загора 10:44 Толумов в Пловдив 15:25 Какво установява Комитетът на Съвета на Европа 22:43 Един ден в килията 29:06 Решението от юли 2014-а 38:51 Новото посещение през 2015-а 42:41 Делото на Симеонов 44:49 Процесът без адвокат 50:39 Условията в ареста и затвора 58:57 Голямата камара решава 1:06:04 Променило ли се е нещо 1:08:34 Защо Европа дава надежда и на убийци #ДоживотенБезЗамяна #ЗатворитеВБългария #Страсбург