Мариус Куркински пред БТА: Ангелът търси доброто, което човекът е оставил след себе си

Убийство за лайкове – ето това е новото, което е опасно. Мариус Куркински пред БТА – за вярата, злото, децата и надеждата. Поводът е новият български игрален филм „Софѝя“, в който актьорът изпълнява ролята на небесен пратеник. Но разговорът бързо напуска снимачната площадка. От ролята на ангела той стига до злото, което придобива човешки образи, до децата, които не различават реалността от виртуалния свят, до отговорността на управляващите, до собствената си борба с неверието, гордостта и неспособността да обича достатъчно. И до надеждата, че човек може да бъде спасен до последния миг... Очакванията към Мариус Куркински винаги са големи. Като към среща със свръхчовек и с някаква извънземна сила, която има връзка едновременно с театъра и с Бог. Думите му правят този омотан от комплекси свят малко по-поносим, диалогичен и понякога дори приказен. Думи, изстрадани с жаждата да търси смисъл, дори когато той изглежда невъзможен. За него времето сякаш е спряло, не за да не може да измерва годините, ролите и постановките, а за да опази света на съвършеното изкуство. Да не позволи да се размият границите между театралното и божественото, между черното и бялото, между горе и долу, между вчера и днес... Сега той е на снимачната площадка на „Софѝя“, втори съвместен проект с режисьора Димитър Радев след документалния „До Мариус и назад“ (2022). Но ако в първия филм Куркински говори за себе си – като актьор, режисьор и човек, в новия той трябва да влезе в образ, който за него е много повече от актьорско предизвикателство. Тежките новини от тези дни няма как да не влияят на хората, които снимат, а „Софѝя“ разказва за българското общество тук и сега. Куркински призовава за внимание, за отказ от бързи обиди и заключения, но и за това да не се пренебрегва новото, което според него вече виждаме: „Деца, които не правят разлика между реалност и това, което е в мрежата. Това е най-опасното. Убийство за лайкове. Ето това е новото, което за мен е опасното“. От управляващите той чака глас: „Аз чакам глас от тях. Чакам някой да каже нещо за това, което стана, от най-високо място , от правителство, от президент чакам – утеха или заявления за това какво ще се предприеме, въпреки че се води следствие. Необходим е глас от управляващите, и то категоричен“. Актьорът говори за кръщението, изповедта и причастието, за ролята на родителите, за децата: „Призовавам родителите, които не са направили това с децата си, да го свършат, защото то много ще помогне и ще бъдат избегнати много, много злини. Казвам го съвсем искрено от опит, от мой личен опит“. Следва най-категоричното му признание: „Няма друго спасение. Нищо друго не може да помогне повече от това“. Това не го казва като човек, който смята, че е стигнал края на пътя: „Ние нищо друго не може да имаме, освен вяра. Само тя може да ни спаси. Това го казвам не като някаква пропаганда, а като мое лично преживяване. Като мое най-голямо послание, което мога да кажа и като моя най-голяма болка и изпадане, което съм имал“. Кой тогава е най-светлият лик в живота му? Куркински не се колебае: „Най-светлият лик в моя живот е на Светата троица, в която вярвам и изповядвам. За мен не може да има нищо по-светло от това – Бог Отец, Бог Син, Бог Свети дух“. След това поглежда към света около себе си – дърветата, земята, въздуха, облаците: „Имаме изключителната възможност всеки ден да съзерцаваме Неговите творения“. Погледът му стига до храм-паметника „Александър Невски“: „Аз го приемам като Негово творение, а виждам и човешките творения, сградата, те са съвсем различни. Има разлика, когато гледаш човешко творение и Божие творение“. Ако трябва да се опише с една дума: „Християнин, може би“. После добавя: „В душата и като сътворен човек съм християнин. А другата дума е артист“. Най-трудният въпрос идва накрая – как би продължил изречението: „Аз съм човек, който обича...“? Този път няма голяма метафора. Няма театър. Няма Бог като готов отговор. Има само човек. „Аз съм човек, който все още не може много да обича. Не колкото трябва. Боря се за това“, и може би точно тук разговорът за ангела свършва. Защото зад него остава човекът – несъвършен, съмняващ се, борещ се със суетата и гордостта, с неверието и със собствената си неспособност да обича достатъчно. Човек, който въпреки всичко продължава да търси светлината. И вярва, че тя може да бъде намерена... Екип „Час ЛИК“: Даниел Димитров – идея, концепция, водещ Валя Ковачева – монтаж Красимир Михайлов – оператор Милена Стойкова – фотограф Емил Граничаров – шапка Лъчезара Йорданова – социални медии отдел „Облик“ Албена Боранова – „Студио БТА“