Късо кафе - песен от Astra Cantus

За късо кафе съм дошла. Само да не те притеснявам? Светеше, та затова... Аз за малко и после ще бягам. Не искам, без захар го пия, с горчивото бързо привикнах. Животът е една разсипия, с усмивки фалшиви не свикнах. Как си? И аз съм добре, все бързам и спрягам глаголи. Знаеш, ще преплувам море, да се боря за истини голи. Колко минаха - десет лета? Времето как се стопява... Уморих се да бъда сама, ще се сгуша в душата ти бяла. Ех, как ми е топло при теб... Почакай, кафето разля! Нищо и без това стана пет, но пък навън така заваля! Текст: Надежда Младенова