КОГАТО АЛКОХОЛЪТ СТАНЕ НАЧИН ДА ИЗБЯГАШ ОТ СЕБЕ СИ - психодинамичен прочит на зависимостта

Много хора смятат, че човек пие, защото му харесва. Психологически погледнато, често историята е много по-различна. Зад зависимостта /независимо каква е зависимостта/, нерядко стои несъзнаван срам – онова болезнено усещане, че „не съм достатъчно добър“, „не се справям“, „не заслужавам“, „не мога да понеса това, което чувствам“. Алкохолът носи кратко облекчение. За известно време тревожността намалява, мислите утихват, болката сякаш се отдалечава. Но на следващия ден идват последствията. Появяват се вина, отново срам, конфликти, разочарование от самия себе си. Не винаги това се случва съзнателно. И точно тези чувства стават причина човек отново да посегне към алкохола. Така се затваря един болезнен кръг: Срам → емоционална болка → алкохол → временно облекчение → последствия → още срам → ново бягство. Проблемът не е само в алкохола. Докато човек не се срещне с чувствата, от които бяга чрез алкохола, всяко отказване от зависимостта ще бъде много по-трудно. Защото ще му липсва не просто напитката, а начинът, по който е успявал – макар и за кратко – да заглуши вътрешната болка. Работата върху себе си, психотерапията не отнема алкохола. Тя помага човек постепенно да развие нещо много по-ценно – способността да остане с емоциите си, без да бяга от тях. А когато срамът започне да се превръща в разбиране и състрадание към самия себе си, цикълът вече може да бъде прекъснат. И когато на човек вече не му се налага да бяга от себе си, тогава зависимостта изчезва. Защото не става дума само за това човек да "спре да пие", а да развие нов начин да бъде със себе си Психодинамичния „порочен кръг“ на зависимостта може да се опише така: вижте подробности във видеото: @psychologistdimitrova   / silvia200abv.bg