Обвинен в надежда

Акцент в проповедта: Последните глави от „Деяния на апостолите“ разкриват още един изключително съдържателен епизод от изпълнения с приключения живот на апостол Павел. Павел е една от най-влиятелните личности в историята. Роден е в гръцкия град Тарс (днес Южна Турция), евреин по произход, но и римски гражданин – той съчетава в себе си еврейското познание за Бога, гръцката култура и римското гражданство. Образован при Гамалиил, познаващ закона, философията и гръцката литература, той притежава изключителни интелектуални и морални способности, които по-късно посвещава на Христос. Преди обръщането си е опасен враг на християнството и ревностен гонител на Църквата. Но именно неговото обръщане се превръща в едно от най-плодотворните събития след Петдесетница. Възкресението на Христос и обръщането на апостол Павел са неразривно свързани – без възкресението не би имало такова обръщане, а промяната на най-големия враг на християнството в неговия най-посветен разпространител е свидетелство за силата на възкръсналия Христос. Павел, който търси праведност чрез закона, открива праведността в Исус Христос. Централна за неговото послание става истината за оправданието чрез Божията благодат в Христос чрез жива вяра. Апостол Павел се противопоставя на юдействащите учители, които превръщат закона в средство за оправдание. Той вижда Стария Завет като подготовка за Евангелието, закона като учител, който води към Христос, и Авраам като баща на вярващите. Това всъщност е християнското апостолско учение – цялото старозаветно откровение намира своята връзка и изпълнение в Исус Христос. Обръщането на Павел е едновременно и неговото призвание към апостолство сред езичниците. В продължение на повече от двадесет и пет години той извършва дело, което няма паралел по своята последователност и влияние. Неговата мисия има две страни – практическа и теоретична. Той проповядва Евангелието от Дамаск до Рим, а чрез своите послания изгражда Църквата, като излага и защитава евангелската истина. Антиохия се превръща в негова отправна точка, а в големите градове като Ефес, Коринт и Рим той изгражда центрове, от които чрез учениците и съработниците си разпространява Евангелието в околните области. В делото на апостол Павел се вижда как Бог може да преобрази човека, без да унищожи неговите естествени дарби. Интелектът, волята, познанията и енергията му остават, но вече са очистени от егоистичните мотиви и посветени на Божиите цели. Човекът, който започва живота си като гонител на християните, го завършва като мъченик за Христос. Между тези две крайности стои един живот на вяра, труд, страдание и посвещение, превърнал Павел в един от най-великите свидетели на Евангелието. Тъкмо тази промяна и това посвещение се виждат особено ясно в защитата на апостол Павел пред цар Агрипа в 26 глава на „Деяния на апостолите“. След всичко, което е преживял и извършил, апостолът отново свидетелства за Христос и за надеждата, която Бог е дал на бащите на юдеите. Тази надежда е самият Христос и Неговото възкресение. Именно защото апостол Павел е покорен на небесното видение, той проповядва както на юдеи, така и на езичници да се обърнат към Бога и да приемат Христос. Юдеите всъщност обвиняват апостол Павел в надеждата, която те би трябвало да имат, ако вярваха в старозаветните Писания. Последната записана защита на апостол Павел се превръща в естествена стъпка към завършека на неговите живот и служение – човекът, който някога преследва Христос и Неговата Църква, сега стои окован пред владетели и свидетелства за същия този Христос, Когото срещна по пътя за Дамаск. За да подкрепите финансово служението на ХМЦ – Видин, посетете: www.cmcvid.wordpress.com