Ехо от сърцето

В сърцето ми пее една струна, под звездно небе и лунна роса. Не търси тя път, нито дом, нито час, а свързва ни всички с невидим глас. Когато си влюбен, тя пее с възторг, с усмивка лека, що ражда сън. Когато си сам, шепне тиха тъга, но в нея се крие жива искра. Понякога пее, фалшиво, но смело, и в грешния тон намира си дело. Сърцето се смее, макар и в беда, „Ще пея!“ – казва, „живея сега!“ Една е струната, но всеки я чува, с мелодия своя – от радост до скръб. Избираш ти песен – любов или буря, от сърце до сърце тя носи свой зов