Когато скалата си тръгва

Нали бях вечна? Нали бях от камък? За всички бях фар, за себе си – пламък. Раздадох назаем и сила, и време, а никой не спря да попита за мене. Горях до основи, за да ви е топло, преглъщах сълзите със тихото сбогом. Не викам, не плача, не хвърлям вина, скалата си тръгва във тишина. Не чакам признание, нито пощада – избирам себе си днес за награда! Уморих се да бъда опора на счупени хора, докато самата аз падам от тежка умора. Бронята рухна на остри парчета – спирам да нося цялата планета. Не чакам някой огън да запали, сълзата ми стига – сама ще ме погали. Не викам, не плача, не хвърлям вина, скалата си тръгва във тишина. Не чакам признание, нито пощада – избирам себе си днес за награда! #музика #емоционално #красиво #бгмузика #нощенград #атмосфер #поезия #стихове #лирика #авторскистихове #кинематографично #музиказадушата #българскамузика